41% от българите живеят в пренаселени жилища
Около 41% от българите живеят в пренаселени жилища съгласно данните от разбор на Евростат за положението на жилищния фонд в Евросъюза през 2017 година Средният индикатор за претъпканост в Европейски Съюз е към 17%, регистрира европейската статистика.
Близо 1,1 милиона българи, или към 15% от популацията у нас, живеят в жилища, които се споделят от повече от едно семейство, т.е. удвояването на семействата в един апартамент, е много постоянно срещано събитие измежду българите с по-ниски приходи в градска среда.
Случва се често 3 генерации, или към 6-9 членове на едно домакинство, да населяват маломерно жилище от 60-70 квадратни метра.
Освен това около 80% от децата у нас под 18-годишна възраст, както и към 60% от младежите на възраст 16-29 години, са в семейства, които живеят в пренаселени жилища.
Процентът на пренаселените жилища у нас в огромните градове е към 48% (при 18% за ЕС), в дребните градчета и предградията - към 40% (при 15% за ЕС) и в селските региони – 33% (при 17% за ЕС), демонстрират данните на Евростат.
На фона на изключителната претъпканост на жилищата у нас анализът записва и доста висок % от незаети жилища в градовете и селата, които стоят празни - от общо 3,9 млн. броя единици жилища у нас – към 1,2 милиона, или 31%, са необитаеми и незаети.
В градските региони незаетите жилища са над 650 хиляди (25% от жилищата в градска среда), а в селските региони незаетите жилища са над 560 хиляди, или 43% от сградния фонд по селата. Само в столицата и в София-област незаетите жилища са към 250 хиляди.
Тези диспропорции се изясняват както с понижаване броя на популацията у нас през последните години, по този начин и с емиграцията на българите отвън страната или вътрешната миграция от селата към градовете, което освобождава доста жилища и ги прави свободни и необитаеми.
От 28-те страни-членки на ЕС най-висока претъпканост е записана в Румъния - близо 50%, регистрира анализът на Евростат. Други страни, в които има забележителна претъпканост на жилищата с семейства, са: Латвия – 43%, България – 41%, Полша и Унгария – по 40%, Словакия – 38%.
В противоположния завършек на скалата най-ниски равнища на претъпканост са регистрирани в Кипър – 2,4%, Малта – 2,9%, Ирландия – 3,2%, Белгия – 3,7% и Холандия – 4%. Пренаселеността също е била проблем за по-малко от 10% от популацията във Финландия – 6,6%, Германия – 7,2%, Франция – 7,7%, Англия и Люксембург – по 8%.
Високи равнища на претъпканост са регистрирани и при съседите ни – Гърция – 40%, Сърбия – 64%, Македония – 68% и Турция – 73%.
През предходната година към 42% от жителите на Европейски Съюз са обитавали жилища, или 4 от всеки 10 европейци, са обитавали фамилни къщи и една трета са имали независими къщи.
Около 42% от европейците са обитавали собствен личен дом без заем или ипотека, до момента в който други 27% са обитавали жилище със заем или ипотека, регистрира Евростат. Други 20% от европейците са обитавали жилище чартърен.
Източник: БТА
Близо 1,1 милиона българи, или към 15% от популацията у нас, живеят в жилища, които се споделят от повече от едно семейство, т.е. удвояването на семействата в един апартамент, е много постоянно срещано събитие измежду българите с по-ниски приходи в градска среда.
Случва се често 3 генерации, или към 6-9 членове на едно домакинство, да населяват маломерно жилище от 60-70 квадратни метра.
Освен това около 80% от децата у нас под 18-годишна възраст, както и към 60% от младежите на възраст 16-29 години, са в семейства, които живеят в пренаселени жилища.
Процентът на пренаселените жилища у нас в огромните градове е към 48% (при 18% за ЕС), в дребните градчета и предградията - към 40% (при 15% за ЕС) и в селските региони – 33% (при 17% за ЕС), демонстрират данните на Евростат.
На фона на изключителната претъпканост на жилищата у нас анализът записва и доста висок % от незаети жилища в градовете и селата, които стоят празни - от общо 3,9 млн. броя единици жилища у нас – към 1,2 милиона, или 31%, са необитаеми и незаети.
В градските региони незаетите жилища са над 650 хиляди (25% от жилищата в градска среда), а в селските региони незаетите жилища са над 560 хиляди, или 43% от сградния фонд по селата. Само в столицата и в София-област незаетите жилища са към 250 хиляди.
Тези диспропорции се изясняват както с понижаване броя на популацията у нас през последните години, по този начин и с емиграцията на българите отвън страната или вътрешната миграция от селата към градовете, което освобождава доста жилища и ги прави свободни и необитаеми.
От 28-те страни-членки на ЕС най-висока претъпканост е записана в Румъния - близо 50%, регистрира анализът на Евростат. Други страни, в които има забележителна претъпканост на жилищата с семейства, са: Латвия – 43%, България – 41%, Полша и Унгария – по 40%, Словакия – 38%.
В противоположния завършек на скалата най-ниски равнища на претъпканост са регистрирани в Кипър – 2,4%, Малта – 2,9%, Ирландия – 3,2%, Белгия – 3,7% и Холандия – 4%. Пренаселеността също е била проблем за по-малко от 10% от популацията във Финландия – 6,6%, Германия – 7,2%, Франция – 7,7%, Англия и Люксембург – по 8%.
Високи равнища на претъпканост са регистрирани и при съседите ни – Гърция – 40%, Сърбия – 64%, Македония – 68% и Турция – 73%.
През предходната година към 42% от жителите на Европейски Съюз са обитавали жилища, или 4 от всеки 10 европейци, са обитавали фамилни къщи и една трета са имали независими къщи.
Около 42% от европейците са обитавали собствен личен дом без заем или ипотека, до момента в който други 27% са обитавали жилище със заем или ипотека, регистрира Евростат. Други 20% от европейците са обитавали жилище чартърен.
Източник: БТА
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ